договор за поръчка

Какво трябва да знаем за всеки Договор за поръчка

ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА

Статус на процедурата: актуална

 

Нормативна уредба

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)

Юридическа характеристика

С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

Предмет на настоящия договор е извършването на правни действия – процесуално представителство, сключване на правна сделка от довереника за сметка на доверителя и т. н. Осъществяването на фактически действия – изработване на вещ, написването на книга и т. н., се възлага с договор за изработка.

Осъществяване на процедурата

Страни по ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧКА, предвид неговия предмет, могат да бъдат само дееспособни лица – физическите лица, навършили пълнолетие и които не са поставени под запрещение, както и юридическите лица. Възложилият правните действия се нарича доверител, а лицето, което извършва действията за сметка на доверителя се означава като довереник. Характерно за този договор е, че се сключва с оглед личните качества на страните. Поради това при смърт или поставяне под запрещение на едната страна или при прекратяване на юридическото лице договорът за поръчка се прекратява. Правоприемниците, респ. законните представители – настойникът, попечителят, ликвидаторът, са длъжни да уведомят незабавно противната страна и да вземат мерки за запазването на интересите й (чл. 291 ЗЗД).

Договорът се сключва с постигането на съгласие между страните, което няма пречка да бъде и в устна форма.

Когато предмет на поръчката е придобиването на вещни права върху недвижим имот, договорът задължително трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните – чл. 292, ал. 3 ЗЗД.

Писмената форма е препоръчителна с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК договорите на стойност над 5000 лв. да се установяват с писмени доказателства. Това изискване отпада, ако договорът е сключен между съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до IV степен и по сватовство до II степен включително.

Много често договорът за поръчка се съчетава с упълномощаване на довереника и тогава правните действия се извършват за сметка и от името на доверителя. Това означава, че страна по сключения в изпълнение на поръчката договор с трето лице става доверителят и правните последици настъпват директно в неговата правна сфера, т. е. не е необходимо последваща сделка (отчетна сделка) между доверителя и довереника, с която последният да прехвърли резултата от поръчката на доверителя. Ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата (чл. 292, ал. 2 ЗЗД).

По правило договорът за поръчка е безвъзмезден договор. На практика обаче страните уговарят възнаграждение, което доверителят заплаща след извършване на възложените действия. Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката (чл. 285 ЗЗД).

Резултат от процедурата

Със сключването на договора за поръчка за довереника възниква задължението да изпълни възложеното му правно действие. Той е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да се грижи за полученото във връзка с нея имущество (чл. 281 ЗЗД). Довереникът не може да се отклонява от възложеното, освен ако това е станало необходимо с оглед интересите на доверителя и е било невъзможно да се вземе неговото съгласие (чл. 282 ЗЗД).

Интересът на доверителя е критерият и при допускането на изключение от правилото поръчката да бъде извършена лично от довереника. Последният може да бъде заместен от трето лице само с изричното съгласие на своя доверител или ако това е станало необходимо и от неизвършването на действието доверителят би претърпял вреди (чл. 283, ал. 2 ЗЗД). В случай, че довереникът не е имал право да се замести от друго лице, той отговаря за действията му като за свои. Ако доверителят е дал съгласие и от действията на третото лице са настъпили вреди, довереникът носи отговорност за лошия си избор (чл. 283, ал. 4 ЗЗД).

След изпълнението на поръчката довереникът е длъжен да уведоми доверителя и да му даде сметка, като му прехвърли всичко, което е получил по сключената с третото лице сделка (чл. 284 ЗЗД). Такава отчетна сделка между страните по договора за поръчка не е необходима, ако довереникът е действал с пълномощно от доверителя.

Доверителят може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение (чл. 288, ал. 1 ЗЗД). Когато поръчката е прекратена и довереникът не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, неговите действия задължават доверителя – чл. 290 ЗЗД.

Довереникът може да се откаже от поръчката само ако има основателна причина за това и съобщи своевременно на доверителя. В противен случай той дължи обезщетение на своя доверител за причинените от отказа вреди – чл. 289 ЗЗД.

0 отговори

Остави отговор

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *